Факт 1 - Торовете не изтощават почвата

Торовете са ключов фактор за поддържане и възстановяване на почвеното плодородие, тъй като осигуряват хранителните елементи, необходими за хармоничния растеж на растенията.

В природата съществуват 17 основни хранителни елемента, необходими за развитието на растенията. Макроелементите включват азот, фосфор, калий, калций, сяра, магнезий, кислород, водород и въглерод, а микроелементите – желязо, бор, хлор, манган, цинк, мед, молибден и никел.

При прибирането на реколтата хранителните елементи се изнасят от полето заедно със селскостопанската продукция. По този начин почвата губи ценни хранителни вещества, които невинаги могат да бъдат възстановени по естествен път. Именно тук торовете осигуряват липсващите хранителни елементи и подпомагат поддържането на почвеното плодородие.

За да бъде посрещнато нарастващата консумация в условията на непрекъснато увеличаващото се население на света, повишаването на добивите е от съществено значение.

Само в Съединените американски щати средният добив от царевица се е увеличил повече от два пъти от 1968 г. насам благодарение на по-ефективните земеделски практики.

Както органичните, така и минералните торове могат да бъдат използвани за обогатяване на почвата. В сравнение с минералните торове, които съдържат концентрирани хранителни елементи с прецизно контролиран състав, органичните торове имат по-ниско съдържание на хранителни вещества.

Факт 2 - Торовете съдържат естествени елементи

Всички хранителни елементи, съдържащи се в различните видове торове, се срещат естествено в природата.

Най-разпространените хранителни елементи в минералните торове са азотът, калият и фосфорът.

Азотът се добива от въздуха. Най-разпространеният метод за производство на азотни торове е синтезът на амоняк чрез свързване на азот от въздуха с водород, получен от природен газ.

Въздухът съдържа около 78% азот, но растенията не могат да го усвояват директно от атмосферата. Те приемат необходимия им азот чрез кореновата си система от почвата.

Калият произхожда от древни морски и езерни отложения, образувани преди милиони години.

Калиевите торове се произвеждат от естествено срещащ се калиев хлорид, който по химичен състав е сходен с обикновената готварска сол (натриев хлорид).

Пепелта, получена при изгарянето на дървесина или слама, е богата на калий. Оттук произлиза и терминът „поташ“.

Тъй като калиевите залежи обикновено се намират на голяма дълбочина – между 1 и 2 км под земната повърхност – корените на растенията не могат да достигнат до тях.

Най-големите производители на калий в света са Канада, Русия, Беларус и Китай.

Фосфорът се добива от неразтворима калциево-фосфатна скала, известна като фосфорит. В естествения си вид той не е достъпен за растенията. Чрез химична обработка фосфоритът се превръща във форми, които могат да бъдат усвоени от растенията и използвани за производството на торове.

Китай, Русия и Мароко разполагат с едни от най-големите находища на фосфорит в света.

Азотът (N), фосфорът (P) и калият (K) могат да бъдат комбинирани в комплексни NPK торове, които осигуряват на растенията трите основни хранителни елемента едновременно.

Алтернатива на минералните торове са органичните торове, произведени от материали с биологичен произход. Към тях спадат животинските отпадъци, растителните остатъци, компостът, утайките от пречиствателни станции и други органични материали.

Факт 3 - Торовете не са пестициди

Пестицидите са синтетични или естествени вещества, използвани за борба с вредителите. Терминът „пестициди“ обхваща всички продукти за растителна защита, включително фунгициди за контрол на гъбните болести и хербициди за борба с плевелите.

За разлика от тях, торовете осигуряват естествени хранителни елементи, необходими за растежа и развитието на растенията.

Торовете допринасят за повишаване на добивите и производството на качествена земеделска продукция, като снабдяват почвата с необходимите хранителни вещества.

Факт 4 - Торовете не променят растенията, които консумираме

Торовете не променят ДНК на земеделските култури. Те подпомагат растежа и подобряват качеството на реколтата, като осигуряват необходимите хранителни елементи.

Количеството на внесените хранителни вещества се определя от земеделския производител въз основа на анализ на почвата и хранителните потребности на съответната култура.

Правилното торене може да окаже съществено влияние върху добива, външния вид и хранителната стойност на земеделската продукция.

Факт 5 - Торовете не са вредни за здравето

Консумацията на земеделска продукция, произведена върху наторени площи, или на месо от животни, отглеждани на наторени пасища, не представлява риск за здравето на хората или животните.

Напротив – хранителните елементи, съдържащи се в торовете и необходими за растежа на растенията, са същите елементи, които са от съществено значение за растежа и развитието на човека. Всъщност днес приблизително половината от населението на света разчита на земеделска продукция, чието производство е възможно благодарение на използването на торове.

Прецизното торене е ключов фактор за повишаване на добивите от съществуващите обработваеми земи, което допринася за ограничаване на недохранването и заболяванията, свързани с недостига на хранителни вещества.

В държавите, където дефицитът на определени хранителни елементи е сериозен проблем, обогатяването на торовете с подходящи микроелементи е допринесло за подобряване на здравето на значителна част от населението.

Цинкът и селенът са два примера за микроелементи, които успешно се използват в състава на торовете за намаляване на дефицита им сред големи групи от населението.